Vibookings: Пишеща машина - из “Дневник на нашето настояще“

- Пишеща машина? Какво е това?

- Антика - възкликна някой, после ентусиазирано добави - Баба ми тракаше постоянно с нея. Голям шум, голяма досада. После, после я качихме на тавана.

- И за какво служи?

- Вероятно, за да пишеш - провикна се друг с шеговит тон.

Разнесе се откъслечен смях.

- Аз имам пишеща машина - поде решителен глас. - Underwood 1 от 1897г. Принадлежеше на майка ми, на нейния баща, на неговия баща, който я бе купил, за да напише мемоарите си. Все още я използвам. Работи безотказно, а танцът по клавишите се лее като мелодия на романтична соната.

- За какво служи? - бе повторен въпросът.

- Как за какво? За писане, разбира се! - възкликна човекът с решителния глас.

Залата с приглушена светлина забръмча като кошер от сподавени възгласи и шушукания.

- Че кой ще използва такова нефункционално и морално остаряло нещо, при положение че имаме свръх модерни и бързи компютри. С един клик можем да споделим историята с целия свят; с друг да я разпечатаме; с трети да я редактираме, без да се бавим, без да цапаме листовете...

- Да, да - прекъсна монолога решителният глас, в чийто тон се долавяше усмивка, - всичко тогава е стерилно, бяло, оптимизирано, бързо, лесно, конвейрно... Не пишем на ръка...

- На ръка?! На ръка?! - пропълзяха сподавени викове.

- Не пишем на ръка. - ярко се открояваше закачката в решителния глас. - Кога за последно писахте? На ръка, с писалка, с химикалка, с молив, а може би с перо?! А в редките случаи, когато ви се налага да попълвате документи на ръка, чувствахте ли се като невръстни деца, правещи първите ченгелчета и извивки на буквите. Чувствахте ли се обезличени, когато видяхте как почеркът ви е атрофирал? Помните ли онази наука? Графология, наука за разкриване на характера чрез почерка. Определя се посредством анализ на изписването на буквите, наклона, големината, натиска върху листа.

Екзотична наука, псевдонаука или както я опростиха - изследване, давещо се в безличието на текстовете набрани на компютър, стилизирани в някой от определените, “по избор“ шрифтове в системата. Има дори и стил handwriting. Забавно, нали, така дори и писането ни на ръка ще е еднакво. Ще сме съвсем еднакви, лишени от досадните различия.

Настъпи тишина. Чуваше се само глухото потупване на пръсти по клавиатурите на преносими компютри, тъмни лица облени в изкуствената светлина от лаптопи, таблети, смартфони... Пишещи, споделящи къде се намират, какво им се случва; набиращи кратки съобщения с автоматично изскачащи предложения за думи при набиране на първите букви. Атрофирали, безчувствени пръсти и мозъци, плъзгащи се по сензорни екрани. Всичко с цел минимизиране на времето, усилията, чувствата, мислите, разсъжденията.

А там някъде се изправи една фигура, бледа, с проблясваща усмивка. Насочи се към изхода и отвори вратата. Ако имаше кой да го погледне, ако поне един бе вдигнал глава от монитора на устройството си, щеше да види графита изцапал пръстите му и мастилото по ръбчетата на ръкавите му. Но никой не видя. Силната дневна светлина го погълна.