Уникално е колко години са изминали от последния ми пост - четири!Установих, че поради незнайни причини, съм пропуснала да публикувам няколко от започнатите постове. Е преди малко поправих това, публикувайки един от по-завършено изглеждащите - ревю на Петата купа от Дан Симънс.
Четири години...
Колко много неща могат да се променят за четири години. И същевременно, колко неща си остават същите.
Това без съмнение е и моята любовна история с книгите. Не просто, че влечението към книгата не отслабва, но с всеки изминал миг се зъдълбочава, обещавайки да се превърне в лбим и доживотен спътник.
Смело мога да заявя, че през изминалите години се научих, че е хубаво по-често да мълчим и да се вслушваме какво казват другите, да обмисляме по-добре преди да говорим и да намерим време да се обогатяваме повече - за мен поне на първо място - чрез четене.
Оставам си все така болезнено непреклонен почитател на най-разнообразна като жанрове и стилистика литература.
Наблюдавам в последно време изместване на центъра на интересите ми - вече наблягам малко повече на научна литература и историята е сред моите фаворити.
А когато историята е обвързана с околосветско пътешествие - е, не е нужно да обяснявам защо душата ми ликува.
Норман Дейвис е известен ангрийски историк и автор на редица трудове посветени най-вече на Европейската история. В "Под Различни Небеса: Световно Пътешествие в Историята", Дейвис предприема редица пътувания, за да се запознае и най-вече да НИ запознае, с историята на някои от най-отдалечените кътчета на нашата планета.
Той изследва подробно и много внимателно историята на колониите, мъчили се за своята независимост под бича на Британската, Испанската, Португалската, Холандската, Руската, Френската "империи". Слагам думата империи в кавички, тъй като макар тези и много други страни сами да са се провъзгласявали за империи, са им липсвали онези типични белези на империализъм.
Подобно на героя на Жул Верн, Филиъс Фог, Норман Дейвис поема на изток. За разлика от Фог, Дейвис не изполва параходи, балони и железници. Пътуването му би изглеждало напълно тривиално за всеки съвременник, но кой знае, навярво за самия Жул Верн, би било не по-малко ексцентрично от пътешествието на Фог в нашите очи.
Дейвис поема на изток със самолет (преди това прави малка спирка в Конуел). При това не един. При това с няколко спирки по определения маршрут и като част от RTW ticket - или на чист български език - билет за околосветско пътешествие. То има определен брой спирки и ограничението да се пътува само на изток.
За всички, които проявят търпението и постоянството да достигнат до последните глави, подробно е описана причината, защо пътуването на изток е винаги по-бързо и по-лесно. Ще дам малък жокер - има общо с въздушните маси.
И така, поемаме на път с Дейвис и неговия запас от изключително подробни исторически очерци и наблюдения.
През богатството на ОАЕ, блестящите кули, протягащи стъклено-стоманени пръсти, построени благодарение на черното злато; през бившите Британски колонии и протекторати в Малайзия, Сингапур - сега превърнали се в Азиатски тигри; Мавриций, Тасмания, Нова Зеландия; Френска Полинезия и Таити, Тексас, отвоюван от Мексико, Ню Йорк и бурното му заселническо минало - превърнал се в символ на свободата за милиони, търсещи по-добро бъдеще в Америка.
Това е масивен труд в над 700 страници, който с лекота, методичност и безпристрастие, проследява похватите на колонистите, тяхната бруталност, подмолност и безочие, но същевременно и тяхната предприемчивост, безстрашие и находчивост.
Великите Географски Открития, бележат началото на една неспирна борба за надмощие вече на световната карта. Природните блага и завземането на нови територии, са част от дневния ред на великите сили още от онези ранни времена.
Както често обичаме да си повтаряме в днешно време - колелото се върти и историята има тенденцията да се повтаря.
Сякаш не много се е променило и днес - векове след онези първи заселвания, след масовия геноцид над местните племена и наглото заграбване на поземлените ресурси.
Да, сега заклеймяваме тези деяния от зората на колониализма, но тактично затваряме очи и извръщаме глава що се касае до съврменния геноцид, който силните налагат над слабите.
В интересни времена живеем "O tempora, o mores", както биха казали в Древен Рим или "О времена, о нрави!".
Няма да навлизам в подробности, относно времето, в което пиша това. Вярвам че не са малко онези от над трите милиарда, които в момента са затворени у дома и пишат подобни редове.
Причината, за всички, които някой ден ще прочетат тези редове е ясна - поредната наглост и безхаберие по отношение на всички онези, които ще се простят с живота си - изкуствено създаден вирус, изпуснат или по-правилно пуснат от лаборатория. Някъде. От някого.
Как ще промени нашето близко и далечно бъдеще... Предстои да разберем.
