"На запад от рая" - Изабела Шопова и "Странните неща" - Стефан Бонев

"На запад от рая"
Изабела Шопова

"На запад от рая" е великолепното продължение приключенията на Изабела Шопова и нейното семейство. След неподправения успех на "На изток - в рая", авторката ни отвежда в друг екзотичен кът: Австралия!

Страна на контрастите, на най-отровните същества на планетата, на проспериращите крайбрежни и западналите централни части, на акулите, мравките, соленоводните крокодили, сърфовете и златното слънце.
  И този път нескончаемо е удоволствието и ни най-малко не оставам разочарована: закачливо-шеговитият и леко самоиронизиращ стил на писане, преплетен с множество препратки, евфемизми, извънредно крилати сравнения, умоизгубващи случки и спиращодъха приключения. 

  Бликащият извор от описания на моменти те удавя в сладостна лепкава омара и те оставя бездиханен, изгубен и объркан между твоя и нейния свят, разкрачен над пропрастта и мигащ неразбираемо, докато осъзнаеш къде се намираш... И не, не си в Австралия, поне аз не съм, макар способите на авторката да са така магично подлъгващи, подвеждащи и объркващи.

  След като изгтълтах жадно страниците и почувствах абстиненцията и ламтежа за още от думите на Изабела Шопова, седнах и се замислих дълго и продължително.

   Дори сега,  от разстоянието на поне седмица след прочитането на тази книга, в главата ми ехтят образи и картини, ясно изградили се в следствие вглъбяването и съпреживяването на така живо описаните стъбития.

  Четох едно интервю с прекрасната писателка, при скорошното й гостуване на наша територия. Прямотата и скромността, примесени с огромна доза опортюнизъм, целеустременост, непреклонност и онзи непогрешим дъх на човек видял и оценил широкия свят, много бързо ни кара да разберем, защо нарича себе си новозеландка, а не българка. Неминуемо, има я меланхолията по родината, но може би по-скоро през призмата на едни безвъзвратно отминали детски години.

 "На запад от рая" звучи преобладаващо, като пътепис, за разлика от "На изток - в рая", която е малко по-лична, свързна с перипетиите на едно младо семейство в далечната и непозната Нова Зеландия.

 Въпреки тази разлика, категорично мога да отбележа, че и тази книга на Шопова съумява с лекота да ни въвлече във вихрен, лудешки, цветен и жизнен танц.

 Четиво много подходящо за разтуха, отмора, вдъхновение... Пишейки вдъхновение, се присетих, че в друго свое интервю Шопова коментира именно явлението автор, като вдъхновител. Ни най-малко не се изненадвам от това да го кажем прозвище, тъй като неминуемо се изисква силна воля и силен дух, за да преодолееш препятствията в едни толкова далечни и малко познати светове.

 
"Странните неща"
Стефан Бонев

"Странните неща" е един много увлекателен, всепоглъщащ и замислящ те сборник с разкази. Той съчетава в себе си толкова оригинални и симпатични истории, че усмивката, трудно може да бъде изличена от лицето докато четеш. 

 Това обаче не е онази ухилена безразсъдна усмивка. По-скоро е една тъжно-горчива сладост, която изпитваш докато прелистваш. Усмивка през премрежени от сълзи ресници.
 Някои от разказите се много кратички, но тук категорично не важи правилото, че колкото по-подробна е историята, толкова по-добре. Тъкмо напротив, сюжетният ескалатор те качва и те изстрелва с безмилостна скорост към небитието, сетне те оставя да падаш с отворена от главозамайване уста.
 Удар не следва, защото цялата картина се разиграва в съзнанието ти, единствените последствия са онези, каращи душата ти да трепне в резонанс с дръпнатите струни.
 Всичките двадесет и пет разказа са събрани в четири тематични подзаглавия: "Без глас", "...Всички тези самотни хора", "Разкази за теб и мен" и "От пишещата машина".
 Първата част крие емоциите на "неудошевени" предмети, което чувство великолепно влезе в синхрон с моите си ненапълно изличени детски разбирания за съществуването на душа у всяко нещо край нас, дори и човешките творения.
 "...Всички тези самотни хора" е компилация от разкази, надникващи вътре в нас, в нашата душевна обител, в конструкцията на мирогледа и структурата на убежденията ни. В силата на неравнозначието на думите сам и самотен. В силата на надеждата и копнежа...
 Третият раздел "Разкази за теб и мен" е съставен от истории, в чиято преобладаваща част се обрисувани премеждията на любовта, приятелството, себепознанието, вътрешният мир, открит посредством друго същество до нас или себеоткриването, чрез откриването на друг човек.
 Макар и в "От пишещата машина", да попадаме на два разказа, които по своята сантименталност са свързани с мъжкото и женско начало и любов, те са някак с по-изместен център. Онзи на съмнението, монотонността, кариеристиката.

 "Странните неща", търсят добротата, любовта, надеждата, красотата, там където най-малко очакваме да ги намерим. Те носят вяра, очакване и упование, подават ръка в отчаяния миг, пребъдват, за да ни окрилят и вдъхновят, да ни прелеят нови сили.

 "Странните неща", е книга която да прочетете у дома, на спокойствие след тежък ден. В уюта на леглото, оставяйки я нежно да ви приласкае към стрниците си. Това не е книга за заспиване, това е книга за пробуждане.

"Budapest noir" - Вилмош Кондор и "Кал, пот и сълзи" - Беър Грилс

"Budapest noir"
Вилмош Кондор

Приятна и увлекателна книга, която те притегля във водовъртежа на тъмните задкулисни игри в една Будапеща на прага на Втората световна война. 

Действието се развива през 1934г., а главен герой е криминалният журналист Жигмонд Гордон. 

 Смъртта на една млада и красива еврейка, от добро семейство, привлича вниманието на журналиста. В момент, когато цялата страна скърби за смъртта на премиер министъра си, младо момиче загубило своя живот и открито на улица с лоша репутация, не подклажда никакъв интерес у полицията и другите журналисти. Но дали тази липса на интерес не е всъщност умело и скъпо прикриване на едно грозно убийство?

 Нюхът на Гордон обаче му подсказва, че в тази история има много повече отколкото изглежда на пръв поглед. 

 Дали убийството на красивата жена не е извършено в този момент тъкмо с цел да остане незабелязано и неотразено, а на убиеца да му се размине? 

  Колкото повече вниква в историята, толкова повече отвратителни истини излизат пред иначе обръгналия Жигмонд. 

    В действителност историята до последно обещава да е много по-заплетена и злокобна отколкото се оказва. 

    Къде благодарение на своя журналистически  нюх, къде от накърнена чест, Гордон стига до истината, раздавайки подобно на ангел-отмъстител справедливост за всички злосторници.

   Ако сте почитатели на леки криминални романи, определено няма да останете разочаровани. Книжката се чете на един дъх. Още по-голямо удоволствие внася и атмосферата, една Будапеща от тридесетте.

   Главният герой обикаля из улици, по които можеш да крачиш и днес. С малко повече въображение, читателят може да изгради картината на онези времена в съзнанието си. Да извика романтизма на площадите и булевардите, осветявани от фенери и първите електрически лампи.

   Безспорно Кондор ни потапя в едни тъмни и мътни води на задкулисните игри. Убийства, самоубийства и изчезнали хора, не са нещо необичайно. Проституцията е не само популярна, но и от услугите й се възползват множество високопоставени политици и дипломати.
   Предвид факта, че и до ден днешен подобни скандали будят обществена неприязън и са причина за скоростно подадени оставки, можем само да гадаем на каква сензация за времето си е попаднал всъщност главният герой на кримката.
   Макар и не широко застъпен, тук фашизмът играе една второстепенна роля. Какво би направил един евреин, за да не се разкрие пред фашистите и да не секнат сладките приходи от немските и италиански пазари.
   Какво ли не правят хората за пари и власт...

  Образът на Гордон е детайлно поднесен, с лек романтичен привкус на героя, взел непреклонно решение да доведе нещата до край. Читателят навлиза в неговото ежедневие, запознава се с неговата самостоятелна и своенравна любима, с коравия, но добродушен дядо, с шофьора на таксито, колегите от редакцията, дори с някои от злосторниците и техния начин на живот.
 Нито за момент описанията не са досадни, прекалени или твърде детайлни. Повествованието умело ни примъква и обгръща с атмосферата на Будапеща, оставяйки ни твърдо убедени, че и ние заедно с Жигмонд пътуваме от трамвай, през трамвай или такси из улиците на Унгарската столица.

"Кал, пот и сълзи" 
Беър Грилс

Заглеждала съм не едно предаване на Беър Грилс. Някои са улавяли вниманието ми, но при други съм изпитвала не толкова отвращение от хранителните му предпочитания, колкото почуда и дори изумление от типа: "кому е нужно да си причинява това?". 
   Да, ако закъсаш наистина и си на ръба... 
Факт, волята ти за живот е достатъчно силна, няма да те интересува какво ядеш, а единствено, ще ти стигнат ли калориите, за да оцелееш.  
 Безспорно ценни са съветите на Грилс за това кои са ядливи и полезни растения, влечуги и животинки в дадени региони. Опеределено, ако си стред пустошта, не би искал да хапнеш нещо, което ще ускори леталния край. Много ярък подобен случай, запечатал се дълбоко в съзнанието ми е книгата и филмът "Into the Wild" по истинската история на Кристофър МакКендлес (Christopher McCandless).
И все пак, колкото и да са полезни съветите на Мечока, някак винаги ми е идвал твърде ексцентричен, лудатичък, а на места сякаш и специално правещ нещо за пред камера. Неизбежната участ на телевизионните звезди, казвах си, и по-често просто изключвах телевизора в качеството си на върл антителевизьор.
Купих книгата за един специален човек, който се възхищава на уменията за оцеляване, които е развил великобртитанецът.
 Започнах я с известни резерви и скептицизъм, но още първите редове ме въвлякоха в един живот на приключения, перипетии, невертоятни ситуации и нечовешка или може би тъкмо истински човешка воля.
"Кал, пот и сълзи", ме плени със своята откритост, интимност, смиреност, борбеност, находчивост, вяра, упование в себе си и другите.
Тя показва един много земен, много близък образ на мъж, преминал през свръхчовешки усилия, за да постигне това, което е постигнал. Всяка една брънка в неговата ризница е своего рода история, укрепила него и превърнала го в машина за оцеляване.

 Превежда ни през своето детство, допуска ни до любящото си семейство, изградило стабилни основи, предпоставка за неговата по-нататъшна увереност и решителност.

 Съпричастни сме на неговото страдание в пансиона:
"Срещал съм много хора, които твърдят, че пансионите са страхотно средство за каляване на децата. За мен такова виждане е странно. Преди да започна училище, аз бях много по-силен. Бях се научил да обичам и разбирам природата и да надмогвам себе си. 
 Когато започнах училище, изведнъж изпитвах само страх. Страхът те принуждава да изглеждаш силен външно, но вътрешно те прави слаб."
 По-късно тормозът в колежа Итън, постепенното му възмъжаване и безконечната му жажда за приключения, нови предизвикателства и достигането на неподозирани върхове.

Спонтанното му решение да се запише за СВВС (специалните военновъздушни сили). Тежкият подбор, който калява духът и тялото му в ранните двадесет.

Следва наниз от нови главозамайващи одисеи и премеждия.

След жесток инцидент, преобърнал света на едва 23 годишния Едуард, животът придобива нови контури. Тогава момчето съумява да се възстанови благодарение на силната си воля, подкрепата от семейството и една мечта, която му вдъхва така необходимата сила. Мечтата да достигнеш Покрива на света.

Еверест за Беър е олицетворение на хомогенната смес от десетки безценни качества, които един човек трябва да притежава, за да успее, да смогне на натоварването.

  Първото стъпало е осигуряването на спонсор, което отнема на нашия герой дълги месеци и десетки откази. И все пак, който е упорит успява.

 Може би се чудите какво е мотото на Грилс? Действие... "Действаш и пак действаш. Ако не ги подкрепиш с действие, мечтите ни си остават само желания. А в живота човек трябва да може сам да си пали фитила. (...) Често съм имал чувството, че вътрешният ми огън е на път да угасне. Това, което го поддържа е действието."
 Достигайки до заветната дестинация, Беър се сблъсква с колосалните размери на предстоящото изпитание. Пред него са три месеца на борба за оцеляване, аклиматизация, тежки и рискови преходи, болести, които ще калят неговата решителност и дух.

 И тук, неговият опит, сила и воля, имат огромна роля:
"Друго, на което ме е научила армията, е как и кога да измина още една миля. Подходящото време, е когато е трудно, когато всички около теб вървят все по-бавно, отказват се и се оплакват.
  Трябва да проумееш, че най-силно можеш да блеснеш, когато около теб цари пълен мрак.
 Урокът е прост, но ни дава ключ към успеха в живота. (...) На Еверест това качество е всичко."

 Смело мога да заключа, че това е една прекрасна книга, изпъстрена с много житейски истини, безброй препатени ситуации, довели до мъдри заключения и калени характерти.
 Гледната ми точка за Беър Грилс действително се промени в положителна насока, а наред с нея и цялостния ми мироглед, вярата ми в силата на човешкия дух.