"Budapest noir" - Вилмош Кондор и "Кал, пот и сълзи" - Беър Грилс

"Budapest noir"
Вилмош Кондор

Приятна и увлекателна книга, която те притегля във водовъртежа на тъмните задкулисни игри в една Будапеща на прага на Втората световна война. 

Действието се развива през 1934г., а главен герой е криминалният журналист Жигмонд Гордон. 

 Смъртта на една млада и красива еврейка, от добро семейство, привлича вниманието на журналиста. В момент, когато цялата страна скърби за смъртта на премиер министъра си, младо момиче загубило своя живот и открито на улица с лоша репутация, не подклажда никакъв интерес у полицията и другите журналисти. Но дали тази липса на интерес не е всъщност умело и скъпо прикриване на едно грозно убийство?

 Нюхът на Гордон обаче му подсказва, че в тази история има много повече отколкото изглежда на пръв поглед. 

 Дали убийството на красивата жена не е извършено в този момент тъкмо с цел да остане незабелязано и неотразено, а на убиеца да му се размине? 

  Колкото повече вниква в историята, толкова повече отвратителни истини излизат пред иначе обръгналия Жигмонд. 

    В действителност историята до последно обещава да е много по-заплетена и злокобна отколкото се оказва. 

    Къде благодарение на своя журналистически  нюх, къде от накърнена чест, Гордон стига до истината, раздавайки подобно на ангел-отмъстител справедливост за всички злосторници.

   Ако сте почитатели на леки криминални романи, определено няма да останете разочаровани. Книжката се чете на един дъх. Още по-голямо удоволствие внася и атмосферата, една Будапеща от тридесетте.

   Главният герой обикаля из улици, по които можеш да крачиш и днес. С малко повече въображение, читателят може да изгради картината на онези времена в съзнанието си. Да извика романтизма на площадите и булевардите, осветявани от фенери и първите електрически лампи.

   Безспорно Кондор ни потапя в едни тъмни и мътни води на задкулисните игри. Убийства, самоубийства и изчезнали хора, не са нещо необичайно. Проституцията е не само популярна, но и от услугите й се възползват множество високопоставени политици и дипломати.
   Предвид факта, че и до ден днешен подобни скандали будят обществена неприязън и са причина за скоростно подадени оставки, можем само да гадаем на каква сензация за времето си е попаднал всъщност главният герой на кримката.
   Макар и не широко застъпен, тук фашизмът играе една второстепенна роля. Какво би направил един евреин, за да не се разкрие пред фашистите и да не секнат сладките приходи от немските и италиански пазари.
   Какво ли не правят хората за пари и власт...

  Образът на Гордон е детайлно поднесен, с лек романтичен привкус на героя, взел непреклонно решение да доведе нещата до край. Читателят навлиза в неговото ежедневие, запознава се с неговата самостоятелна и своенравна любима, с коравия, но добродушен дядо, с шофьора на таксито, колегите от редакцията, дори с някои от злосторниците и техния начин на живот.
 Нито за момент описанията не са досадни, прекалени или твърде детайлни. Повествованието умело ни примъква и обгръща с атмосферата на Будапеща, оставяйки ни твърдо убедени, че и ние заедно с Жигмонд пътуваме от трамвай, през трамвай или такси из улиците на Унгарската столица.

"Кал, пот и сълзи" 
Беър Грилс

Заглеждала съм не едно предаване на Беър Грилс. Някои са улавяли вниманието ми, но при други съм изпитвала не толкова отвращение от хранителните му предпочитания, колкото почуда и дори изумление от типа: "кому е нужно да си причинява това?". 
   Да, ако закъсаш наистина и си на ръба... 
Факт, волята ти за живот е достатъчно силна, няма да те интересува какво ядеш, а единствено, ще ти стигнат ли калориите, за да оцелееш.  
 Безспорно ценни са съветите на Грилс за това кои са ядливи и полезни растения, влечуги и животинки в дадени региони. Опеределено, ако си стред пустошта, не би искал да хапнеш нещо, което ще ускори леталния край. Много ярък подобен случай, запечатал се дълбоко в съзнанието ми е книгата и филмът "Into the Wild" по истинската история на Кристофър МакКендлес (Christopher McCandless).
И все пак, колкото и да са полезни съветите на Мечока, някак винаги ми е идвал твърде ексцентричен, лудатичък, а на места сякаш и специално правещ нещо за пред камера. Неизбежната участ на телевизионните звезди, казвах си, и по-често просто изключвах телевизора в качеството си на върл антителевизьор.
Купих книгата за един специален човек, който се възхищава на уменията за оцеляване, които е развил великобртитанецът.
 Започнах я с известни резерви и скептицизъм, но още първите редове ме въвлякоха в един живот на приключения, перипетии, невертоятни ситуации и нечовешка или може би тъкмо истински човешка воля.
"Кал, пот и сълзи", ме плени със своята откритост, интимност, смиреност, борбеност, находчивост, вяра, упование в себе си и другите.
Тя показва един много земен, много близък образ на мъж, преминал през свръхчовешки усилия, за да постигне това, което е постигнал. Всяка една брънка в неговата ризница е своего рода история, укрепила него и превърнала го в машина за оцеляване.

 Превежда ни през своето детство, допуска ни до любящото си семейство, изградило стабилни основи, предпоставка за неговата по-нататъшна увереност и решителност.

 Съпричастни сме на неговото страдание в пансиона:
"Срещал съм много хора, които твърдят, че пансионите са страхотно средство за каляване на децата. За мен такова виждане е странно. Преди да започна училище, аз бях много по-силен. Бях се научил да обичам и разбирам природата и да надмогвам себе си. 
 Когато започнах училище, изведнъж изпитвах само страх. Страхът те принуждава да изглеждаш силен външно, но вътрешно те прави слаб."
 По-късно тормозът в колежа Итън, постепенното му възмъжаване и безконечната му жажда за приключения, нови предизвикателства и достигането на неподозирани върхове.

Спонтанното му решение да се запише за СВВС (специалните военновъздушни сили). Тежкият подбор, който калява духът и тялото му в ранните двадесет.

Следва наниз от нови главозамайващи одисеи и премеждия.

След жесток инцидент, преобърнал света на едва 23 годишния Едуард, животът придобива нови контури. Тогава момчето съумява да се възстанови благодарение на силната си воля, подкрепата от семейството и една мечта, която му вдъхва така необходимата сила. Мечтата да достигнеш Покрива на света.

Еверест за Беър е олицетворение на хомогенната смес от десетки безценни качества, които един човек трябва да притежава, за да успее, да смогне на натоварването.

  Първото стъпало е осигуряването на спонсор, което отнема на нашия герой дълги месеци и десетки откази. И все пак, който е упорит успява.

 Може би се чудите какво е мотото на Грилс? Действие... "Действаш и пак действаш. Ако не ги подкрепиш с действие, мечтите ни си остават само желания. А в живота човек трябва да може сам да си пали фитила. (...) Често съм имал чувството, че вътрешният ми огън е на път да угасне. Това, което го поддържа е действието."
 Достигайки до заветната дестинация, Беър се сблъсква с колосалните размери на предстоящото изпитание. Пред него са три месеца на борба за оцеляване, аклиматизация, тежки и рискови преходи, болести, които ще калят неговата решителност и дух.

 И тук, неговият опит, сила и воля, имат огромна роля:
"Друго, на което ме е научила армията, е как и кога да измина още една миля. Подходящото време, е когато е трудно, когато всички около теб вървят все по-бавно, отказват се и се оплакват.
  Трябва да проумееш, че най-силно можеш да блеснеш, когато около теб цари пълен мрак.
 Урокът е прост, но ни дава ключ към успеха в живота. (...) На Еверест това качество е всичко."

 Смело мога да заключа, че това е една прекрасна книга, изпъстрена с много житейски истини, безброй препатени ситуации, довели до мъдри заключения и калени характерти.
 Гледната ми точка за Беър Грилс действително се промени в положителна насока, а наред с нея и цялостния ми мироглед, вярата ми в силата на човешкия дух.