"На запад от рая" - Изабела Шопова и "Странните неща" - Стефан Бонев

"На запад от рая"
Изабела Шопова

"На запад от рая" е великолепното продължение приключенията на Изабела Шопова и нейното семейство. След неподправения успех на "На изток - в рая", авторката ни отвежда в друг екзотичен кът: Австралия!

Страна на контрастите, на най-отровните същества на планетата, на проспериращите крайбрежни и западналите централни части, на акулите, мравките, соленоводните крокодили, сърфовете и златното слънце.
  И този път нескончаемо е удоволствието и ни най-малко не оставам разочарована: закачливо-шеговитият и леко самоиронизиращ стил на писане, преплетен с множество препратки, евфемизми, извънредно крилати сравнения, умоизгубващи случки и спиращодъха приключения. 

  Бликащият извор от описания на моменти те удавя в сладостна лепкава омара и те оставя бездиханен, изгубен и объркан между твоя и нейния свят, разкрачен над пропрастта и мигащ неразбираемо, докато осъзнаеш къде се намираш... И не, не си в Австралия, поне аз не съм, макар способите на авторката да са така магично подлъгващи, подвеждащи и объркващи.

  След като изгтълтах жадно страниците и почувствах абстиненцията и ламтежа за още от думите на Изабела Шопова, седнах и се замислих дълго и продължително.

   Дори сега,  от разстоянието на поне седмица след прочитането на тази книга, в главата ми ехтят образи и картини, ясно изградили се в следствие вглъбяването и съпреживяването на така живо описаните стъбития.

  Четох едно интервю с прекрасната писателка, при скорошното й гостуване на наша територия. Прямотата и скромността, примесени с огромна доза опортюнизъм, целеустременост, непреклонност и онзи непогрешим дъх на човек видял и оценил широкия свят, много бързо ни кара да разберем, защо нарича себе си новозеландка, а не българка. Неминуемо, има я меланхолията по родината, но може би по-скоро през призмата на едни безвъзвратно отминали детски години.

 "На запад от рая" звучи преобладаващо, като пътепис, за разлика от "На изток - в рая", която е малко по-лична, свързна с перипетиите на едно младо семейство в далечната и непозната Нова Зеландия.

 Въпреки тази разлика, категорично мога да отбележа, че и тази книга на Шопова съумява с лекота да ни въвлече във вихрен, лудешки, цветен и жизнен танц.

 Четиво много подходящо за разтуха, отмора, вдъхновение... Пишейки вдъхновение, се присетих, че в друго свое интервю Шопова коментира именно явлението автор, като вдъхновител. Ни най-малко не се изненадвам от това да го кажем прозвище, тъй като неминуемо се изисква силна воля и силен дух, за да преодолееш препятствията в едни толкова далечни и малко познати светове.

 
"Странните неща"
Стефан Бонев

"Странните неща" е един много увлекателен, всепоглъщащ и замислящ те сборник с разкази. Той съчетава в себе си толкова оригинални и симпатични истории, че усмивката, трудно може да бъде изличена от лицето докато четеш. 

 Това обаче не е онази ухилена безразсъдна усмивка. По-скоро е една тъжно-горчива сладост, която изпитваш докато прелистваш. Усмивка през премрежени от сълзи ресници.
 Някои от разказите се много кратички, но тук категорично не важи правилото, че колкото по-подробна е историята, толкова по-добре. Тъкмо напротив, сюжетният ескалатор те качва и те изстрелва с безмилостна скорост към небитието, сетне те оставя да падаш с отворена от главозамайване уста.
 Удар не следва, защото цялата картина се разиграва в съзнанието ти, единствените последствия са онези, каращи душата ти да трепне в резонанс с дръпнатите струни.
 Всичките двадесет и пет разказа са събрани в четири тематични подзаглавия: "Без глас", "...Всички тези самотни хора", "Разкази за теб и мен" и "От пишещата машина".
 Първата част крие емоциите на "неудошевени" предмети, което чувство великолепно влезе в синхрон с моите си ненапълно изличени детски разбирания за съществуването на душа у всяко нещо край нас, дори и човешките творения.
 "...Всички тези самотни хора" е компилация от разкази, надникващи вътре в нас, в нашата душевна обител, в конструкцията на мирогледа и структурата на убежденията ни. В силата на неравнозначието на думите сам и самотен. В силата на надеждата и копнежа...
 Третият раздел "Разкази за теб и мен" е съставен от истории, в чиято преобладаваща част се обрисувани премеждията на любовта, приятелството, себепознанието, вътрешният мир, открит посредством друго същество до нас или себеоткриването, чрез откриването на друг човек.
 Макар и в "От пишещата машина", да попадаме на два разказа, които по своята сантименталност са свързани с мъжкото и женско начало и любов, те са някак с по-изместен център. Онзи на съмнението, монотонността, кариеристиката.

 "Странните неща", търсят добротата, любовта, надеждата, красотата, там където най-малко очакваме да ги намерим. Те носят вяра, очакване и упование, подават ръка в отчаяния миг, пребъдват, за да ни окрилят и вдъхновят, да ни прелеят нови сили.

 "Странните неща", е книга която да прочетете у дома, на спокойствие след тежък ден. В уюта на леглото, оставяйки я нежно да ви приласкае към стрниците си. Това не е книга за заспиване, това е книга за пробуждане.