"Бледият конник"
Бърнард Корнуел
Бърнард Корнуел
След изключително приятното впечатление, с което ме остави "Последното кралство", не се сдържах да поставя очи и върху втората част на осмологията.
Противно на разбиранията ни: при преобладаващата част от филмовите продължения, резултатите да са плачевни; за щастие при книгите лоши последващи истории са рядко срещани.
"Бледият конник", проследява приключенията и съдбовните житейски обрати в живота на Утред Бебанбургски след паметната битка при Синуит.
Как се разгръща неговият образ, какви нови препятствия му предстоят и как ще се справи с предизвикателствата, ще научи всеки един от вас читатели, ако решите да продължите със Саксонските хроники.
Докато се заплитах в несекващата динамичност на повествованието, у мен остана едно усещане за градация на персонажите. Не само у Утред, но и у Алфред.
Неминуемо тя е много по-осезаема при Утред в качеството му на главен герой "повествовател", през чийто живот го съпътстваме ние - читателите.
В първата част виждаме едно плахо, младо момче, израснало в мрачната северна крепост на Бебанбург. В последствие той е взет като пленник и отгледан от датски викинги. Това възпитава у него нови разбирания и порядки. Бидейки рамо до рамо с истински викинги, битките се превръщат в неизбежна част от неговия живот. Това го калява и научава на тънкости, които са неизвестни за мнозина негови връстници.
Първата му стена от щитове, съвсем не ще бъде последната.
Прелиствайки с трепет, в очакване на все по-епични и богато обрисувани битки, няма как да не забележим промяната в начина на мислене и действията на младия нортумбриец.
Несъмнено превеждайки ни през ранните си години, в качеството на разказвач, Утред внася и някои свои забележки към надменността и арогантността си... Но като цяло, преминавайки през втората част, аз останах с усещането за един помъдряващ, съзряващ герой.
От страница първа, до последната 432, не успях да се откъсна и за миг. Поглъщах страниците жадно, с неподражаем интерес и нестихващо желание за още приключения. Зад един толкова динамичен разказ, базиран на исторически факти и изпъстрен с исторически личности, Корнуел е съумял така елегантно и професионално да обрисува картините, да запази достоверността на епохата, без да накърни времевите факти.
Напоследък ми се случва краят на книгите, които чета, да е някак претупан или неадекватно извит, за да послужи като примка и стръв за бъдещия читателски интерес.
Тук дори напротив, краят е адекватен, логичен, историята от самата част е доведена до завършек и ако решите да продължите, това ще е само от неподправено чувство да се потопите отново в тази история.
Смятам че подобен похват, било то търсен или не, е изключително надежден от гледна точка да се гарантира, че продължилите да четат, са действително отдадени на поредицата.
Лично за себе си винаги съм недолюбвала книги или филми, които завършват отворено-драматично, с едничка цел да посегнеш към продължението, което ще е също толкова монотонно и скучно, до последните страници или минути, където пак ще те шантажират, за да продължиш натам.
Видя ли такова нещо, бягам като дявол от тамян.
Вярвам, че ако си създал стойностен труд, не са необходими подобни спекулации, за да привлечеш читатели или зрители.
Ако сте почитатели на хубави исторически романи във времевия диапазон 8-9в. и ако вече сте прочели първата книга, не спирайте. Става все по-хубаво!
За съжаление обаче, всяко нещо има своя край. Не исках да чета бързо, защото не исках да свърши, но и исках да прочета по-бързо, за да видя развръзката... За мое и щастието на други почитатели: остават ни още цели шест книги.
Към момента на българския пазар са само две и не мисля, че ще дочакам издаването на другите. Вече съумях да ги намеря в английски вариант и скоро ще ги зачета.
Тъкмо ще видя дали в оригинал са действително толкова леки за четене, или българските преводач и редактор са направили магия над словосъчетанията!
О, написвайки магия, се сетих за един момент в книгата, в който нова героиня (няма да издавам името), прави доста сходна магия, с онази коствала живота на Дрого-Денерис-кото чадо от "Игра на тронове" на Мартин.
За сега поне няма дракони на хоризонта, така че смело можем да продължаваме напред, потапяйки се в живота и съдбините на Утред Рагнарсон.
Великата битка за Уесекс и за цяла Англия. Мигът, в който животът такъв, какъвто са го познавали саксонците, е поставен на кантар. Дали Уесекс ще просъществува или ще бъде погубен в бесния устрем на обединените викингски сили, прочетете и ще разберете!
От страница първа, до последната 432, не успях да се откъсна и за миг. Поглъщах страниците жадно, с неподражаем интерес и нестихващо желание за още приключения. Зад един толкова динамичен разказ, базиран на исторически факти и изпъстрен с исторически личности, Корнуел е съумял така елегантно и професионално да обрисува картините, да запази достоверността на епохата, без да накърни времевите факти.
Напоследък ми се случва краят на книгите, които чета, да е някак претупан или неадекватно извит, за да послужи като примка и стръв за бъдещия читателски интерес.
Тук дори напротив, краят е адекватен, логичен, историята от самата част е доведена до завършек и ако решите да продължите, това ще е само от неподправено чувство да се потопите отново в тази история.
Смятам че подобен похват, било то търсен или не, е изключително надежден от гледна точка да се гарантира, че продължилите да четат, са действително отдадени на поредицата.
Лично за себе си винаги съм недолюбвала книги или филми, които завършват отворено-драматично, с едничка цел да посегнеш към продължението, което ще е също толкова монотонно и скучно, до последните страници или минути, където пак ще те шантажират, за да продължиш натам.
Видя ли такова нещо, бягам като дявол от тамян.
Вярвам, че ако си създал стойностен труд, не са необходими подобни спекулации, за да привлечеш читатели или зрители.
Ако сте почитатели на хубави исторически романи във времевия диапазон 8-9в. и ако вече сте прочели първата книга, не спирайте. Става все по-хубаво!
За съжаление обаче, всяко нещо има своя край. Не исках да чета бързо, защото не исках да свърши, но и исках да прочета по-бързо, за да видя развръзката... За мое и щастието на други почитатели: остават ни още цели шест книги.
Към момента на българския пазар са само две и не мисля, че ще дочакам издаването на другите. Вече съумях да ги намеря в английски вариант и скоро ще ги зачета.
Тъкмо ще видя дали в оригинал са действително толкова леки за четене, или българските преводач и редактор са направили магия над словосъчетанията!
О, написвайки магия, се сетих за един момент в книгата, в който нова героиня (няма да издавам името), прави доста сходна магия, с онази коствала живота на Дрого-Денерис-кото чадо от "Игра на тронове" на Мартин.
За сега поне няма дракони на хоризонта, така че смело можем да продължаваме напред, потапяйки се в живота и съдбините на Утред Рагнарсон.
Великата битка за Уесекс и за цяла Англия. Мигът, в който животът такъв, какъвто са го познавали саксонците, е поставен на кантар. Дали Уесекс ще просъществува или ще бъде погубен в бесния устрем на обединените викингски сили, прочетете и ще разберете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар