"Играта" - Андерш де ла Моте

"Играта"
Андерш де ла Моте

  "Играта", започва като на игра.

От начало еуфорично и превъзбуждащо, а в последствие плашещо и изкривено.

 И това е до около края на книгата, когато нещата започват да приличат малко на някой от скалъпените американски екшъни. 

 Творбата определено има обещаващо начало, тръпката на трилъра те държи в напрежение.
 Цялата идея за една мащабна конспирация, за гигантска игра със световни размери и пионки, които се изживяват, като агенти, сама по себе си е брилянтна. Разбира се не е уникална, но оформена и поднесена по начина на Андраш  де ла Моте (Anders de la Motte), е изключително пленителна. 

 Нищо неподозиращият Хенрик HP Петершон, е един типичен безделник, нереализиран,  неуспял, несоциализиран. Хитър, комбинативен и безспорно интелигентен, той е впрегнал "талантите" си в бездействие, дребни хулигански и джебчийски похождения, надлъгване с полицията и липса на всякаква яснота за бъдещето или желание за промяна на статуквото. За това си състояние той удобно вини една присъда, която е излежал: за непредумишлено убийство.

  Не съдба, а целенасочен подбор, поставя в ръцете му изчистеното тяло на сив телефон, който от този момент нататък ще предопределя неговите действия. 

 Влизането и първите задачи, които поставя Водача на Играта, започват леко в стил хулигански провокации и лазене по нервите на разни "клечки". 

 Хенрик разбира, че всеки Играч е скрит зад определен номер, който е нещо като негова позивна. Мисиите се заснемат, както от самия играч, така и от подставени лица. В последствие става ясно, че това са други играчи, но на по-ниско ниво.

 За да е всичко в духа на играта, има и ранг листа. Играчът с най-много точки от най-сложните като изпълнение мисии, е на върха. Това му носи не само сериозни приходи в анонимна банкова сметка, но и възхвалата от странични наблюдатели, които коментират и следят подвизите на Играчите. 

 Желанието за себедоказване и самоизтъкване, за обожание и признание, подтикват НР да поема все повече и по-сложни задачи.
  Както добрата българска поговорка гласи обаче: играчка-плачка.
Твърде главоломното издигане и самозабравяне, в повечето случаи завършват по неприятен начин. Нашият герой не прави изключение от това твърдение, оплитайки се стабилно в мрежите.

 Винаги съм обичала много успоредните повествователни линии. Било то времеви меланж или букет от герои, през чиито очи проследяваме случващото се.
 Тези похвати не винаги са сто процента успешни, но когато са направени качествено, са печеливши.

 В "Играта" проследяваме две линии: тази на Хенрик и на Ребека. Нямам намерение да разкривам подробности около взаимоотношенията на въпросните персонажи, защото в действителност начинът, по който бе поднесена и проследена успоредно историята им, породи значително объркване и закачлив изход.
 Антипод на Хенрик, това е Ребека. Не само по отношение динамиката на събитията, но най-малкото по отношение страната, която заемат: тя е охранител и бивш полицай, той е именно от онези, с които охранителите и полицаите се борят; тя живее в своя малък подреден свят, той живее както свари.

 В "Играта" имаме екшън, интриги, конспирации, хакерство, секс, лични драми, преследвания... Всичко както си му е редът за един трилър. Трябва да отбележа, че нещата вървяха превъзходно до самия край, когато някак мимолетно бяха споменати повратни точки и събития в повествованието. Дали това е целенасочено, можем да разберем, ако продължим поредицата, от която има още две книги, публикувани на българския пазар. 

"Смъртта на Рицаря Челано и други истории" - Теофано Калояни

"Смъртта на Рицаря Челано и други истории"

Теофано Калояни

   Не че има каквото и да е значение, дори бегло, но в случай че си мислите, че Теофано Калояни е мъж, сте сгрешили... Жена е, и то гъркиня с български корени.

 Какво по-хубаво от една такава пъстра комбинация, която доволно се проектира и в тази й конкретна творба.

 "Смъртта на Рицаря Челано и други истории", както подсказва самото име, е сборник с разкази, както плод на въображението, на писателката; така и такива разказани от нейната баба. А баба й забележете е живяла в Пловдив. Едни безвъзвратно загубени златни дни, за които възрастната жена си припомня с умиление.

 Но да не навлизаме в детайлите на един сложен свят, който по същество представлява бастионът на бабините спомени.

 Книгата започва с едноименния разказ за Рицаря Челано. Бидейки отдадена любителски и професионално на изкуството, Калояни изкусно е преплела историята на една картина с историята на изобразения на нея герой. Или по-правилно казано - ретроспекция на неговия живот, през погледа му на отишъл си от този свят човек. Изключително свеж похват, който придава нов смисъл на картината La morte del Cavaliere di Celano, която се намира в църквата в Assisi, в Италия. 

Творбата е започната през 1297г. и завършена три години по-късно, през 1300г., от Гиото (Giotto di Bondone). Ако срещате това име за сефте, то принадлежи на смятания за един то първите творци на Италианския Ренесанср прословут, както като художник, така и като архитект.  

 Не си мислете обаче, че Гиото е бил неизвестен за своите съвременници, подобно на много негови съмишленици. Тъкмо обратното: той е почетен от италиански поети, като Бокачо (Boccaccio) и Сачети (Sacchetti); както и Данте Алигери, който споменава художника по име в своята прословута "Божествена комедия". Ако сте по-любознателни, можете да надникнете за бърза справка  тук, макар  лично аз да препоръчвам по-задълбочени статии, като например намиращите се тук.

 Следват още десет разказа, поместени в този сборник: "Истории от Светото писание".Солта на земята; Черният корал; Мъртво море; Охлювите; Адам и Ева в рая; Свети Георги и змеят; Куполът; Родното място на град Килкис; Менадите; Змийското яйце.

  Всички те са обединени от общото си митологично естество. Представляват предания, разпространявани от хората, които са се опитвали да обясняват случващото се, чрез божествена намеса. 

 Част от тях са на базата на езически митове и легенди, друга на библейски такива. И въпреки това са еднакво интересни и увлекателни. 

 Книжката е малка, лека за четене и приятно ангажираща вниманието, без да е натрапчива или досадна. Разказите не са прекалено дълги, за да досадят или да ни отегчат; нито са твърде кратки, оставяйки ни с множество въпросителни и повдигнати вежди. 

"Бледият конник" - Бърнард Корнуел

"Бледият конник" 
Бърнард Корнуел

След изключително приятното впечатление, с което ме остави "Последното кралство", не се сдържах да поставя очи и върху втората част на осмологията. 

 Противно на разбиранията ни: при преобладаващата част от филмовите продължения, резултатите да са плачевни; за щастие при книгите лоши последващи истории са рядко срещани. 

 "Бледият конник", проследява приключенията и съдбовните житейски обрати в живота на Утред Бебанбургски след паметната битка при Синуит. 

 Как се разгръща неговият образ, какви нови препятствия му предстоят и как ще се справи с предизвикателствата, ще научи всеки един от вас читатели, ако решите да продължите със Саксонските хроники. 

  Докато се заплитах в несекващата динамичност на повествованието, у мен остана едно усещане за градация на персонажите. Не само у Утред, но и у Алфред. 

Неминуемо тя е много по-осезаема при Утред в качеството му на главен герой "повествовател", през чийто живот го съпътстваме ние - читателите.

 В първата част виждаме едно плахо, младо момче, израснало в мрачната северна крепост на Бебанбург. В последствие той е взет като пленник и отгледан от датски викинги. Това възпитава у него нови разбирания и порядки. Бидейки рамо до рамо с истински викинги, битките се превръщат в неизбежна част от неговия живот. Това го калява и научава на тънкости, които са неизвестни за мнозина негови връстници. 

 Първата му стена от щитове, съвсем не ще бъде последната. 

     Прелиствайки с трепет, в очакване на все по-епични и богато обрисувани битки, няма как да не забележим промяната в начина на мислене и действията на младия нортумбриец.

 Несъмнено превеждайки ни през ранните си години, в качеството на разказвач, Утред внася и някои свои забележки към надменността и арогантността си... Но като цяло, преминавайки през втората част, аз останах с усещането за един помъдряващ, съзряващ герой.

 От страница първа, до последната 432, не успях да се откъсна и за миг. Поглъщах страниците жадно, с неподражаем интерес и нестихващо желание за още приключения. Зад един толкова динамичен разказ, базиран на исторически факти и изпъстрен с исторически личности, Корнуел е съумял така елегантно и професионално да обрисува картините, да запази достоверността на епохата, без да накърни времевите факти.

 Напоследък ми се случва краят на книгите, които чета, да е някак претупан или неадекватно извит, за да послужи като примка и стръв за бъдещия читателски интерес.
 Тук дори напротив, краят е адекватен, логичен, историята от самата част е доведена до завършек и ако решите да продължите, това ще е само от неподправено чувство да се потопите отново в тази история.
 Смятам че подобен похват, било то търсен или не, е изключително надежден от гледна точка да се гарантира, че продължилите да четат, са действително отдадени на поредицата.

 Лично за себе си винаги съм недолюбвала книги или филми, които завършват отворено-драматично, с едничка цел да посегнеш към продължението, което ще е също толкова монотонно и скучно, до последните страници или минути, където пак ще те шантажират, за да продължиш натам.
 Видя ли такова нещо, бягам като дявол от тамян.
 Вярвам, че ако си създал стойностен труд, не са необходими подобни спекулации, за да привлечеш читатели или зрители.

 Ако сте почитатели на хубави исторически романи във времевия диапазон 8-9в. и ако вече сте прочели първата книга, не спирайте. Става все по-хубаво!
 За съжаление обаче, всяко нещо има своя край. Не исках да чета бързо, защото не исках да свърши, но и исках да прочета по-бързо, за да видя развръзката... За мое и щастието на други почитатели: остават ни още цели шест книги.
 Към момента на българския пазар са само две и не мисля, че ще дочакам издаването на другите. Вече съумях да ги намеря в английски вариант и скоро ще ги зачета.
 Тъкмо ще видя дали в оригинал са действително толкова леки за четене, или българските преводач и редактор са направили магия над словосъчетанията!

 О, написвайки магия, се сетих за един момент в книгата, в който нова героиня (няма да издавам името), прави доста сходна магия, с онази коствала живота на Дрого-Денерис-кото чадо от "Игра на тронове" на Мартин.
 За сега поне няма дракони на хоризонта, така че смело можем да продължаваме напред, потапяйки се в живота и съдбините на Утред Рагнарсон.

  Великата битка за Уесекс и за цяла Англия. Мигът, в който животът такъв, какъвто са го познавали саксонците, е поставен на кантар. Дали Уесекс ще просъществува или ще бъде погубен в бесния устрем на обединените викингски сили, прочетете и ще разберете!