"Смъртта на Рицаря Челано и други истории" - Теофано Калояни

"Смъртта на Рицаря Челано и други истории"

Теофано Калояни

   Не че има каквото и да е значение, дори бегло, но в случай че си мислите, че Теофано Калояни е мъж, сте сгрешили... Жена е, и то гъркиня с български корени.

 Какво по-хубаво от една такава пъстра комбинация, която доволно се проектира и в тази й конкретна творба.

 "Смъртта на Рицаря Челано и други истории", както подсказва самото име, е сборник с разкази, както плод на въображението, на писателката; така и такива разказани от нейната баба. А баба й забележете е живяла в Пловдив. Едни безвъзвратно загубени златни дни, за които възрастната жена си припомня с умиление.

 Но да не навлизаме в детайлите на един сложен свят, който по същество представлява бастионът на бабините спомени.

 Книгата започва с едноименния разказ за Рицаря Челано. Бидейки отдадена любителски и професионално на изкуството, Калояни изкусно е преплела историята на една картина с историята на изобразения на нея герой. Или по-правилно казано - ретроспекция на неговия живот, през погледа му на отишъл си от този свят човек. Изключително свеж похват, който придава нов смисъл на картината La morte del Cavaliere di Celano, която се намира в църквата в Assisi, в Италия. 

Творбата е започната през 1297г. и завършена три години по-късно, през 1300г., от Гиото (Giotto di Bondone). Ако срещате това име за сефте, то принадлежи на смятания за един то първите творци на Италианския Ренесанср прословут, както като художник, така и като архитект.  

 Не си мислете обаче, че Гиото е бил неизвестен за своите съвременници, подобно на много негови съмишленици. Тъкмо обратното: той е почетен от италиански поети, като Бокачо (Boccaccio) и Сачети (Sacchetti); както и Данте Алигери, който споменава художника по име в своята прословута "Божествена комедия". Ако сте по-любознателни, можете да надникнете за бърза справка  тук, макар  лично аз да препоръчвам по-задълбочени статии, като например намиращите се тук.

 Следват още десет разказа, поместени в този сборник: "Истории от Светото писание".Солта на земята; Черният корал; Мъртво море; Охлювите; Адам и Ева в рая; Свети Георги и змеят; Куполът; Родното място на град Килкис; Менадите; Змийското яйце.

  Всички те са обединени от общото си митологично естество. Представляват предания, разпространявани от хората, които са се опитвали да обясняват случващото се, чрез божествена намеса. 

 Част от тях са на базата на езически митове и легенди, друга на библейски такива. И въпреки това са еднакво интересни и увлекателни. 

 Книжката е малка, лека за четене и приятно ангажираща вниманието, без да е натрапчива или досадна. Разказите не са прекалено дълги, за да досадят или да ни отегчат; нито са твърде кратки, оставяйки ни с множество въпросителни и повдигнати вежди.