"Беоулф" - Х.Е. Маршал и "Легенди за страстта" - Джим Харисън

Обещах, че ще изложа моите впечатления от всички книги закупени на "Пролетния базар на книгата".

 Ето я стройната слекция от заглавия:

 Започнах своето приключенско четене в низходящ ред, така че ако някой търси определено заглавие просто погледнете снимката и проследете публикациите. 

Не се съмнявам, че са изписани много по-професионални статии по отношение на горепоместените произведения, така че не пледирам по никакъв начин за изчерпателност, точност и всеобхватност. Моята дума не е закон, така че ако очаквате из следващите редове да прочетете безпристрастен, сбит и конкретен материал-рецензия, по добре не продължавайте. 

"Беоулф - Легенда за война" - Х.Е. Маршал
Това издание на Беоулф е в преразказана форма, вместо в традиционната куплетна.
 Оригиналната англосаксонска епическа поема се състои от 3182 стиха, което я поставя сред най-дългите ранни творби. Тя е и една от най-старите достигнали до наши дни: датировката на текста е около VI - VIIIв.
Беоулф е смел германски войн от племето на гаутите в южна Швеция, който поема на спасителна акция, заедно с най-верните си другари. От помощ се нуждаят техните съседи даните и великият им крал Хротгар.
 В Дания Беоулф убива великана Грендел, а сетне и неговата майка: Водната змеица, дръзнала да нападне хората, за да отмъсти за сина си. 
 След животозастрашаващите битки, Беоулф се завръща в своята родина, където наследява трона и управлява дълги години в благоденствие.
Вече възрастен, великият герой влиза в последната епична битка. Той погубва Огнения дракон, но и сам пада смъртоносно ранен.
 Интересни факти около поемата, са че в нея са описани действителни лица:, като Хротгар, Гортхулф и Охтере, които срещаме и в "Геста Данорум", "Старата Еда" и форналдарсагите.
 През 1936г. Дж. Р. Р. Толкин възкресява епоса за модерната публика. Неговата лекция "Беоулф - чудовищата и критиците", разглежда творбата не само, като източник на сведения за англосаксонския език, но и от гледна точка на литературните й качества.
 За по-любопитните, прилагам линк с текста на лекцията:
Beowulf: The Monsters and the Critics

 Този преразказ клони малко към детска приказка. Силно синтезиран и опростен. Ако четете Беоулф за първи път, съветвам да го намерите в поетична форма.

Джим Харисън

"Легенди за страстта" 

 В действителност българското издание съдържа три разказа, но е озаглавено "Легенди за страстта" по името на първия поместен.

Купих книгата, защото ми бе силно препоръчана от няколко места. Честно казано, изобщо не включих, че това е онази книга, вдъхновила създаването на едноименния филм на реж. Едуард Зюик с участието на сър Антъни Хопкинс, Брад Пит, Ейдън Куин, Джулия Ормънд и др. Безспорно превъзходна лента, която съветвам да уважите, отделяйки една меланхолична вечер. Оригиналното заглавие е Legends of the Fall (1994).

 Ако трябва да съм напълно откровена, никак не обичам да гледам филм, преди да съм прочела книгата по него. Особено, ако фабулата е обещаваща. Има нещо леко дразнещо, когато четеш и си представяш не герои плод на твоето въображение, а актьорите, подбрани от режисьора.

 Неминуемо, всяко правило има своите изклюения и екранизацията на този роман е ярко доказателство!

 С леки пропуски и отклонения, сюжетната линия във филма, следва тази в книгата. При все че съм гледала първо филма и едва сега прочитам книгата (мой личен пропуск), бе изключително любопитно да проследя изграждане образите на полковник Уилям Лъдлоу, неговите синове и моят любим персонаж: Бързия нож. 

 Поклон пред таланта на сър Антъни Хопкинс, който толкова много обогатява своя герой, че докато четях, правех асоциации и не можех да си избия от главата неговото изключително въплъщение! Присъстивето му, осанката... Когато е в кадър, всичко бледнее пред него. В действителност, това е поредната изключителна роля на един титан и е невъзможно да посоча по-добър избор от него.

 От друга страна Брад Пит, който ми е твърде сладникав и когото недолюбвам особено, някак като че измества центъра на своя образ. Няма две мнения, че Брад Пит е изключителен актьор, който прави великолепни филми. И все пак. След като прочетох книгата, се потвърди някак второстепенната теза във филма, че хората, които се разбиват в Тристан, като в скала, са го обичали безкрайно, той е бил така обожаван заради своя див, необуздан, първичен, раним, чувствен, избухлив, нехаен, приключенски характер. 

 Знам как жените, а и някои мъже припадат по красотата на Брад Пит. По неговите нежно ръбати черти. Разбирам в някаква степен и защо именно той е бил избран, но като факт остава: да, нормално е всички да го обичат и харесват, той е най-добре изглеждащият. Лице, тяло, усмивка. 

 В самата книга никъде не се дава физическо описание на тримата братя. Разбирайте, никъде няма: той е метър и осемдесет, добре сложен, с кестенява коса, сини очи, квадратна челюст и прочее. Тъкмо напротив. Повествованието е максимално лишено от физически характеристки. За сметка на това, характерите, емоциите, чувствата, създават едни неизличими ликове. Прекрасен подход, който позволява самостоятелно изграждане на типажа по осмотрение на четящия.

 Ах, Монтана! Не съм имала удоволствието да посетя лично живописните кътчета из щата Монтана, но винаги съм хранела особено удивление и възхищение към точно тези ширини.

 Ако и вие, като мен се прехласвахте по спиращите дъха природни красоти във филма и лелеехте да яздите сред буйните поля обградени от високи планини, ще ви разочаровам. Преобладаващата част от филма, е заснета в Канада. Ранчото и всички прелестни гледки около него са от областта на Калгъри, Албърта.

 В заключение, мога да кажа, че това е един изключителен роман, връщащ ни назад в сурови времена, в които най-силните оцеляват. Една история за свят разтърсван от световни, национални, локални войни. Един свят загърбващ тъмното минало на диви каубои, заселници, бягащи от закона европейци, приключенци търсещи по-добър живот сред неизследвани земи, унищожаване на велика цивилизация, борба за оцеляване, смесването на справедливост и отмъщение и правилата на чест и мъжество. Време безвъзвратно отишло си и оставило пореден траен отпечатък въху човешката истори.

 "Мъст"

Мъст е вториата новела в книгата и този път след кратка консултация с интернет, установих, че също е филмирана. Факт, който ни най-малко не ме изненадва, предвид разкошния и драматичен сюжет.

 Филмът също е едноименен "Revenge" (1990) на реж. Тони Скот, с участието на Кевин Костнър, неповторимият Антъни Куин, Маделин Стоу и др.

 При все, че не съм гледала този филм, удоволствието, че прочетох първо романа е изключително голямо!

 Какво сме готови да сторим от и за любов? А какво бихме извършили от ревност? "Мъст" е история, изключително балансирана, чиста и праволинейна. Любов, изневяра, отмъщение, трагизъм, разплата, драма. Образите са уравновесени, земни и човешки. Нито чисто бели, нито чисто черни. Притежават своята естествена страст, похот, яртост, любов, разкаяние, страдание.  

Фабулата, макар и банална и навярно дотегнала до болка от предсказуемост, е напротив, така увлекателно, пленително и вникващо представена от Джим Харисън, че искрено ме затрогна. Краят е аха на прага на американски щастлив край и те хвърлят "в джаза".

 Много на място, в последните десетина страници, авторът умело преплита биографията на Кокран с любовта му към Мирея. Така се създава действителното усещане за безконечна скръб и безпътие, с които в края на краищата остава героят.

 И тук усещам сходство с темата за първичността, както и при "Легенди за страстта". Имаме Мауро, пеон (мексикански селянин, но да си го кажем правичката: местен индианец), който силно напомня за Бързия нож и също като него подкрепя и като че единствен разбира главния герой. 

Суров, първичен мъж, който познава и уважава природата и нейните закони. Разбираме за обичта на Мауро към неговите близки и готовността му да отмъсти, ако някой им посегне, също както и при Бързия нож. Виждаме и темперамента на кореняците, които бавят но не забравят.

 Наказанието за изневяра не е запазена мексиканска черта. Но чакането, правилно преценената, обмислена разплата, е както казва самият автор: "Амадор притежаваше търпението на латиносите (...). Таеше омразата си години наред, докато му дойдеше времето да се освободи от нейния товар."

"Човекът, който се отказа от своето име"

Третата и последна творба от сборника на Харисън, е посветена на един зрял мъж в своите четиридесет години. Тя проследява живота му: неговите студентски трепети, страсти, отдаденост на една кариера, семейство, трупане на богатства, които постепенно го отегчават и отблъскват. 

 След развод, много разочарования, лъкатушения и пробване на какви ли не методи за внасяне на смисъл в своето съществуване, Нордстром е отчаян и безпътен. Всички смятат това за пристъп на кризата на "средната възраст", но читателят по-скоро откроява това, като стремеж към себепознание. Към определяне мястото на индивида в света, неговата роля на земята.

  Героят постепенно открива за себе си, че е работил нещо, което не го е удовлетворявало, че е живеел скрит живот. Че е подтискал собствените си мечти, полет на духа и въображение. 

 Многото мимолетни връзки, напускането на работата му, раздаването на парите му, го карат до поеме по един съвършено нов път. Той разкрива любовта си към готвенето, преоткрива страстта си към танца и намира себе си в едно много по-различно поприще. Не като бизнесмен в голяма петролна компания, не като вицепрезидент на популярна книготърговска фирма, а като готвач в рибен ресторант в Исламорада, Флорида, с неголяма заплата, шест дневен работен график и цял един ден за любуване на морето и неговите обитатели.

 И тук подобно на предните два разказа, имаме един проникновен индианец. С любов към алкохола, но благ, мъдър и запазил тайнството на неговите деди: "(...) никой не се ражда и никой никога не умира."

 Стилът на Джим Харисън е изключителен. Ненатруфен, мозаичен, дълбок и същевременно лек за четене, почти телеграфен. Поразгледах коментари из нета и общото впечатление е, че ако новелите му бяха по-дълги, щяха да са още по-невероятни. Тъкмо в тази връзка намерих и едно интервю, в което той дава отговр на подобен въпрос:

"INTERVIEWER

So sometimes you have to consciously hold a style in?

HARRISON

Absolutely, because you want the style, in that book especially, to burst at the seams. One editor told me that if “Legends” was 450 pages rather than one hundred pages, I could make a fortune. But the whole reason it works is that it’s only a hundred pages. Tristan isn’t Tristan if he’s babbling. And the grandeur is in people’s minds."

"Интервюиращ:

Значи понякога трябва да удържате стила си?

Харисън:

Абсолютно, защото искаш стилът, тъкмо в тази книга, да се пука по шевовете. Един редактор ми каза, че ако "Легенди" беше по-скоро 450стр., а не сто, можех да направя състояние. Но причината за успеха на книгата е, че е тъкмо сто страници. Тристан не е Тристан, ако дърдори. И величието е в човешките умове."

Интервюто е от 1986г. и ако имате желание да го прочетете, последвайте линка:

Jim Harrison Interview

 За колекцията "Легенди за страста", мога само да кажа: няма да съжалявате, ако я притежавате в личната библиотека!